Имам странна слабост: Харесвам красивите неща и хора! Особено хората с красиви души. На пръв поглед - те са твърде малко, но на втори - изниква въпросът : Оценяваме ли добрите черти на един човек? Това само еднозначно състояние ли е? Защото всяка истина е субективна. За един едно състояние на нещата е добро, за друг - лошо.... Ето И затова е интересен животът. Заради многообразието.  А то само по себе си съдържа красотата. Говоря за красота, на нямам предвид само лукса. И простите неща могат да бъдат невероятно красиви, защото са естествени, неподправени и истински. Вярвам, че във всеки човек има красота. При повечето хора обаче тя не се проявява. А е нужно толкова малко - начален старт - като добра дума например, за да видиш светлата страна на нещата. Ако в тъмна стая пуснем светъл лъч - стаята се осветява. Обратното е невъзможно!
Красотата в човека се вижда в неговите очи.  Те са огледалото на душата му.
Вчера срещнах страшни очи! /не страхотни, а - страшни!/ Сънувах ги. И сега още мисля - харесвам ли това или повече се страхувам, че го харесвам?!  "Мен ме измъчва ..красотата..." както е казал поетът.  Обръщам се към красивите неща у мен самата и отново търся отговори. Те винаги идват!

и с удоволствие ще кажа "браво!"  на всички, които сте успели да си починете и сте се забавлявали едновременно с това. Аз се опитвам да  си почивам от няколко години, но все безуспешно!  Все нещо се случва непредвидено. Заканила съм се сега обаче, през септември да го направя!  Дано и това не излезе поредната ми илюзия за отдих!.....Обичам да пътешествам, та да видим..стискайте палци!!!

Това са тези, които не можеш да изкажеш с думи! Може би с образи /една дъга например!/, но не и с думи! А  може би с музика?! Но някак си думите развалят магията им...Усещането на сърцето е важно! Да слушаме сърцето си - то никога не лъже! То вярва, че има вечни истински неща, за които си струва да се живее. Например.... доверието! Вярно е, че то най-трудно се печели, но най-лесно и бързо може да бъде погубено! Сложно е обаче да кажем какво е самото доверие, нали?! На какво разчита?! Защо го искаме и копнеем за него, а не можем да изкажем с думи върху какво се основава?!
Защо го търсим, а толкова трудно го намираме?!  И като го открием - прави ли ни това откритие щастливи?!
Трудно е да се възприеме, че доверието и очакването са различни неща...Обикновено, когато се доверяваме - очакване същото от отсрещната страна, нали?! Но всъщност  това, дали ще се доверим някому е само наше решение! Лично. И това не дава право да очакваме същото! Или може би това е една неписана вечна истина - постъпвай с другите, както искаш да постъпват с теб, но не ги прави роби на очакванията си?!  Какво мислите?

Много е трудно, когато искаш да си с някой различен от теб!  Ама много различен - твоята противоположност! Не споделям тезата, че противоположностите се привличат! Според мен крайностите са си крайности и ако не се вземат мерки на време - между двамата се отваря пропаст....Обаче нали за това е интересен животът - за да има промени, действие, дори Намо беше го нарекъл....."война":))).....Промените са всъщност в нас, самите. Някои ги наричат компромиси, но мисля, че промените движим ние, с нашата воля и винаги имаме избор- поне 2 във всяка ситуация....
Та, да се върна на трудното - ако не е изстрадано, няма да е истинско. А различният на мен човек ми липсва!  Защото е моята друга същност .Както и аз съм неговата друга същност.....Допълваме се, но не си даваме сметка за това...Предстоят промени - усещам го с всяка своя фибра....И ги очаквам с нетърпение!

или си е съвсем в реда на нещата факта, че поне 90% от пишещите тук се интересуваме от една основна тема: за Любовта! Макар да я наричаме с различни имена - става дума за едно и също нещо....И тези, които я търсят и тези, които вече са я намерили - се вълнуват от любовта.
Несъмнено повлияна от прочетени интересни неща тук, бих искала да повдигна отново въпроса за любовта на един човек към самия себе си.
Ще кажете - това е толкова "изтъркана тема", че....Обаче аз мисля, че това е  една от вечните теми. Защото може ли, способен ли е един човек да обича друг истински - ако първо не обича себе си?! И моля ви - да не бъркаме тая любов с егоизма! Последният е друга тема....Като ме осени музата- може да попиша и за егоизма, че имам много неща да споделям и за него! ;)))))

Нима някой може да се съмнява в това?! Нали знаете моята позиция отпреди, че щастието е непозната земя?! Скоро си говорихме с мой приятел за това! Той ми подсказа  "своята формула" за щастието - да даряваш другите със светлина и да ги правиш щастливи....
Навремето ходих на лекции на небезизвестният Кубрат Томов, който също предлагаше формула за човешко щастие и тя звучеше така:
Себепознание чрез Творчество към Екстаз
Сигурно и двете решения са верни.....Ще търся отговора за себе си цял живот. И ако нещо съм разбрала до сега по въпроса - Щастието е пълно, когато е споделено!