Ако си дал

Ако си дал на гладния
дори трошица хляб 
от своя хляб.
Ако си дал на скитника 
дори искрица огън 
от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце...
Ако си дал на чуждите 
живот от себе си..
Ако си дал...
Ако си дал от себе си -
не си живял напразно.

Никой не може да ти отнеме
обичта на хората!
Никой не може да ти я вземе
любовта към хората!
И никой и нищо  не ще ти отнеме вярата в тях...

Ти закъсняваш 
понякога, Истино,
но винаги идваш при нас!

Ако си взел от славата
на някой друг..дори една частица...
Ако си чул от клюката и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия, 
но го послушаш един-единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел 
и го забравиш.....


...дали е трябвало изобщо
да се раждаш?


Никой не може да ти отнеме обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
Любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнемат 
Вярата в тях!

Като малката кибритопродавачка съм....Паля искри...Мимолетни и много истински. За миг повярвах, че думите ти са истина....Че вече не се страхуваш от думите " обичам те", че изобщо си прогонил страховете си...
И нещо ме загъделичка под лъжичката...Сякаш цялото ми същество се мобилизира за стотни от секундата и бедната ми душа за миг се подготви за истинския устрем.
Докато отново Съдбата не показа ония, капризния си пръст и реши, че това бе поредното ти "крайно настроение....С обяснението, че е нещо нормално...

Паля искри! Но ми свършиха кибритените клечки.....