Опитам се да си извадя поредната кредитна карта! От края на миналата година! Отдавна знам, че е модерно и удобно да се живее на кредит! Не че в момента ми се налага кой знае колко, но знае ли човек?! Европейски съюз ни присъедини ....;)))
Та,    бригам вече 5 -ти ден до банка  ДСК и....честно вече ми омръзна! Първо не могат да се разберат  в кой клон ми е картата, какво да подпиша, какво е за мен, кога  и т.н....Както казва Вангард "ужас некъв!" Иначе българите продължаваме да си падаме по лъскавото, без покритие. Опаковка...без съдържание, без пълнеж. Като влезеш през новата година в клон на ДСК - си вземаш номер от автомат и получаваш информация кой си по ред за обслужване! Обаче ето, на късмет - обслужването е под всякаква критика! Опитват да са любезни, но не си зная работата! А Кунева ни призова -като  потребители да си научим правата! Обаче : трудно е за човек да се разбере с хора, които не ти ценят времето. Банката е с моето работно време , аз - с нейното и какво става на практика?! Половинчати резултати! Мъчно ми е, но нямам стимул да бъда ПОТРЕБИТЕЛ понякога! Хаосът е навсякъде.........А времето е наше, затова е скъпо!!!

Моят любим е далеч и ми е едно чоглаво....
Нима разговорите по телефона могат да заменят прегръдката или разговора очи в очи....Всъщност последното не е задължително, защото дори самото присъствие на любимия човек, ей така дори без думи, понякога е повече от достатъчно. Простите човешки истини! .....
Споделянето е важно за мен, както за всеки човек. И не мога да се съглася с хората, които твърдят, че се чувстват по-добре сами....Просто се страхуват. Предстои им да пораснат, макар че някои не успяват до края....Споделянето е основна човешка потребност - като чистите физически нужди.
Лесно можем да объркаме споделянето с общуването. Ето на мен сега ми се налага да общувам с хора, които ..меко казано, не мислят. Не се затормозяват. И изобщо май за нас, българите, това е повече от доказано - не мислим и то- в перспектива. Дори вчера гледах репортаж от Европата, че чуждите политици не могат да се начудят на това наше мислене "за момента". Далавера да става, а после?????
Така е и в живота на всеки човек - не се ли стремим към нещо, вегетираме само...ден да мине, друг да дойде ! ОБАЧЕ едва ли сме създадени за това! Инерцията убива, да не и се поддаваме. Позволявам си да отправя едно послание: Винаги има време да се обичаме! Тогава...какво чакаме, мили хора?!