Изгубих приятел и ....сърцето ми капе кръв. За мен това е една от най-големите загуби за един човек!  Сега ми е трудно, защото съм повече от объркана. В мен се борят две важни неща - моята т.нар.лична "зона на комфорт"  и  обичта ми към приятелите. Последната е безпределна, но ...до прага на моята"зона на комфорт". Ето за това се лутам като "грешен дявол" както се казва... Зоната ми на комфорт са моите най-най-лични неща, които не бих могла да споделя с никого- дори сред блогърите- съжалявам. Мисля, че всеки човек има такава своя "зона". До която не допуска никого и си я пази и къта като "зеницата на окото си"!  Аз много държа на нейната неприкосновеност - тя е пълна с моите истински неща!
Обаче какво става сега - изгубвам приятелка от..години..., на която много държа - защото не пожелах да я допусна в моята "зона на комфорт"?!  Тя ме разбра погрешно и се оттегли. Не я виня - това е нейният избор! Всеки има право поне да избира приятелите си, нали?! Но ако е имало нещо истинско, искрено между нас - тогава какво да мисля?!

Днес тръгнах към работа, а сърцето ми остана у дома....Случвало ли ви се е нещо такова ? Чувствам се някак си ..особено... трудно намирам думи да го обясня. Защото този дом всъщност не е мой и никога няма да бъде....Мисля, че човек не бива да се привързва към нищо! За да прави по-лесно промени и ..да живее. Всеки го разбира тоя живот различно и търси своите върхове в него. Аз искам да имам своя дом и да го направя уютен и  спокоен...за другите и за себе си. Но колко животи са унищожени от вегетацията ми кажете?! Стремиш се към нещо, постигаш го и после?! Какво става после?! Заспиваш "вечен сън". Спокойно. Без емоция /или си създаваме илюзии за емоция?!/.  Какво променяме в себе си?!  Хората около мен все повече се "вкопават" в черупките си. Понякога си мисля, че нещо не съм в ред, щом имам стремежи за промяна.  Познавам се и знам, че няма да се променя. Трябва да има следващ връх. Трябва!

Каква прекрасна възможност ни е дал Този, който ни е създал! Да пишем! Понякога е по-добре да пишем отколкото да говорим....Всичко е слово, но  има случаи, в които изречената дума разваля магията на момента. Има и моменти, в които общуваш  само с поглед, с усещане.... Интуицията е най-големият ни дар!  Доверим ли се на вътрешното си чувство - то няма да ни излъже! Обаче проявим ли съмнение.....Страхът ни побеждава и грешим!
Думите  могат да бъдат достатъчно силни, когато са написани. Но могат да погубят всичко, когато са изречени на глас! Могат да спасят или да убият! Могат да наранят или да възвисят.... Ние човеците сме зависими толкова много от думите!
Имаше моменти, в които блогъри са ме карали да продължа да пиша тук- защото са ми казвали точната, добрата дума, на момента! Трудно е да превъзмогнеш своите грижи и да дадеш такава "първа помощ".  Трудно, но...Няма невъзможни неща! Повярвайте! Да си кажем добрите думи!