"Плодът на Духа е:
Любов
Радост
Мир
Дълготърпение
Благост
Милосърдие
Вяра
Кротост
Въздържание:
против таквизи няма закон."
Г. 5;22
Тръгваш днес...
Летиш в облаците- тоя път истинските...
Луд, отчаян ден за мен!
Сутринта таксито пъпли из задръстените улици на София! Сякаш всички светофари трябва да светят червено! Не те пускат и те- като мен... И всеки нов зелен сигнал е като мен- няма избор, трябва да светне и да пропусне насъбралото се щуро автомобилно множество...
И аз нямам избор - ти тръгваш и аз те изпращам. Не искам, но го правя...Думите са се спрели на гърлото ми и освен да се гушна в твоето рамо- друго не мога да сторя...
Едва спирам сълзите в очите си..Не! Аз съм силна и точно сега- когато и на теб ти е толкова напрегнато, че си скрил очите си зад тъмните очила, не искам да казвам нищо... То се носи във въздуха и спира неизречено до върха на устните ни.... Толкова е тягостно, че дори бръщолевенето на таксиметровият шофьор не ме дразни....Опитвам се да поддържам разговор, но той не спира да бърбори глупости и да кара като джигит....въпреки, че усеща закъснелите ни думи и накъсаните ни отговори...А може би - точно за това не спря да говори, не знам?! Все тая!
Ти тръгваш!
На добър час, обич моя!
Слизам от таксито....
Радвам се с него, макар че той самият не е толкова въодушевен. Цифрата е една такава ..особена...Някои хора вярват, че 40 е такава цифра. Дали е така всъщност? Често казано, не знам дали трябва да отдаваме толкова внимание на числата и тяхното влияние върху съдбата на човека или ..просто трябва да махна с ръка и да кажа: бабини деветини! Във всеки случай - рожденникът е според мен в особено настроение. Мълчи повече от обикновено.
А на мен ми е малко криво, защото исках да му кажа важни неща, а думите потъваха някъде сутринта..потъваха в умората ми..в полуспящите ми зеници... Дори ми е неудобно, че не изказах думите си... А силата на думите е велика. Сигурно - като са написани са още по-силни?!
Затова - тук и сега искам да споделя колко възхвалявам онази, закъснялата любов, която ме споходи.
Слънчице мое - знам, че няма вечни неща и затова ще ти кажа - нека бъдем различни всеки ден и винаги истински един към друг. Нека бъдем здрави и да се радваме на децата си и да им помагаме колкото можем. Нека бъдем добри с хората около себе си, но да не забравяме, че първо сме НИЕ! Нека успеем да запазим онова, истинското зрънце- безценното, за което дори не искаме да говорим. Онова, което само ние си знаем!
Животът е пред нас, а възможностите са толкова големи! Да посегнем, а?
