Като малката кибритопродавачка съм....Паля искри...Мимолетни и много истински. За миг повярвах, че думите ти са истина....Че вече не се страхуваш от думите " обичам те", че изобщо си прогонил страховете си...
И нещо ме загъделичка под лъжичката...Сякаш цялото ми същество се мобилизира за стотни от секундата и бедната ми душа за миг се подготви за истинския устрем.
Докато отново Съдбата не показа ония, капризния си пръст и реши, че това бе поредното ти "крайно настроение....С обяснението, че е нещо нормално...

Паля искри! Но ми свършиха кибритените клечки.....