Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Се нуждае спешно от трансплантация на бъбрек, за да живее нормално. Моля помогнете!
Автор: milionche Категория: Други
Прочетен: 120182 Постинги: 51 Коментари: 65
Постинги в блога от Май, 2007 г.
22.05.2007 12:38 - За почивката

Този път определено прекалих.....с работата! Увлякох се ..така да се каже!Докато си легна и - отново трябваше да ставам за работа!.......Чувствам се като "ударена с мокър парцал", но! - няма начин .....живот! Ще го живеем и ще го страдаме! А покрай страданието- идват и добрите неща. Защото последните са добри само ако са изстрадани според мен!
Въпреки проливните дъждове тия дни - прилично пътувах с маршрутката!!! И навреме бях на работното място! И съвсем в реда на нещата- като следствие от будуването снощи - се надявах, че тоя ден ще е по-лежерен и по -спокоен - без излишно напрежение..Но не!  Амбицията продължи да ми погажда "номера" и да не ме кара да се спра.... Отново ще държа сетивата си в пълна готовност! В същото време безтегловността и умората в главата ми набира ход. Винаги съм завиждала на хората, които умеят да ценят почивката си! Каквото и да става! На всяка цена! И се ядосвам на себе си искрено и постоянно- кога ще се науча и аз да го правя?! Време е..понякога издишам...Обаче- характер! Бързам да живея, всеки ден като последен! Не съм сигурна, че това е точната житейска философия, но нещата трябва да се случват. И не да чакаме течението да ги донесе, пък - ако посегнем ще ги имаме! "Не, не, не мога да правя такива неща!";)))) Нещата трябва да бъдат президвиквани от самите нас. Имам предвид стойностните неща разбира се!
А ценим ли живота си?!

Категория: Други
Прочетен: 1103 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.05.2007 12:40
Отдавна не ми се беше случвало...да объркам времето..Имаше периоди, в които работех до "малките часове" или ставах рано- пак по"малките часове".... Тогава някакси успявах да се амбицирам и въпреки огромната умора, легнала на плещите ми, не си позволявах да заспя преди да довърша работата....Ей  до това ни води животът днес! Все повече работа/за пари/ и все по-малко...време за себе си, за семейството и за свободата...И докато се обърнеш- той, животът изтекъл между пръстите ...като пясък...Спираш на Пътя и се питаш: Всъщност към това ли се стремя? Какво исках аз, когато тръгвах?! Защо съм още млада, а душата ми е толкова уморена... И от емоции и от липсата им...Баланс...нали трябва да има равновесие на енергиите?! Дали щастието не е в това да намерим..баланса?! А дали нещата не са много по-прости на ниво"човешки отношения"? Например: ако сме честни и искрени един към друг - ще се нараняваме ли и ще боли ли? Или- толкова ли е трудно да мислим понякога не само за своите желания?!..Да, желанията....кой ги няма?! Аз бях възпитавана да "се простирам според чергата си"....убийствено за скромните ми човешки амбиции. Това е психология на роба..не излизаш извън т.нар. си рамка и се радваш на това, което имаш... А хоризонтът отвъд зове...
Ето и сега - чакам да се прибере и последния човек в къщи. Не мога да заспя и пиша объркан пост в една объркана нощ....Хоризонтът го има и нощем...Не спира да ме мами..и се разкъсвам между отговорностите ми и свободната ми воля.
Без хоризонта ще загина- това е сигурно. Без любимите си хора- също!

Лека и спокойна нощ!
Категория: Други
Прочетен: 1075 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: milionche
Категория: Други
Прочетен: 120182
Постинги: 51
Коментари: 65
Гласове: 1272
Календар
«  Май, 2007  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031