Отдавна не ми се беше случвало...да объркам времето..Имаше периоди, в които работех до "малките часове" или ставах рано- пак по"малките часове".... Тогава някакси успявах да се амбицирам и въпреки огромната умора, легнала на плещите ми, не си позволявах да заспя преди да довърша работата....Ей  до това ни води животът днес! Все повече работа/за пари/ и все по-малко...време за себе си, за семейството и за свободата...И докато се обърнеш- той, животът изтекъл между пръстите ...като пясък...Спираш на Пътя и се питаш: Всъщност към това ли се стремя? Какво исках аз, когато тръгвах?! Защо съм още млада, а душата ми е толкова уморена... И от емоции и от липсата им...Баланс...нали трябва да има равновесие на енергиите?! Дали щастието не е в това да намерим..баланса?! А дали нещата не са много по-прости на ниво"човешки отношения"? Например: ако сме честни и искрени един към друг - ще се нараняваме ли и ще боли ли? Или- толкова ли е трудно да мислим понякога не само за своите желания?!..Да, желанията....кой ги няма?! Аз бях възпитавана да "се простирам според чергата си"....убийствено за скромните ми човешки амбиции. Това е психология на роба..не излизаш извън т.нар. си рамка и се радваш на това, което имаш... А хоризонтът отвъд зове...
Ето и сега - чакам да се прибере и последния човек в къщи. Не мога да заспя и пиша объркан пост в една объркана нощ....Хоризонтът го има и нощем...Не спира да ме мами..и се разкъсвам между отговорностите ми и свободната ми воля.
Без хоризонта ще загина- това е сигурно. Без любимите си хора- също!

Лека и спокойна нощ!