И вместо да развивам излишни и голословни теории, предпочитам да кажа мнението си. Според мен- не се променят! Странно е, но до скоро мислех съвсем обратното! Съдейки по себе си, по ранно напускащата ме зелена младост.. много път извървях и много планини преминах. Пораснах както се казва... И ако съм изкачила толкова стръмнини по пътя си, не е ли нормално да се променя?! Ей, така както си вървя....Ако съм вървяла / поне в части от пътя!/ смислено и съм правила преценки, тогава не е ли естествено да съм запомнила уроците си?! Тогава промяната става ... неизбежна?! Самия процес на порастване води до промени. Ето и логичния ми извод, че ние хората се променяме. Няма начин да не се...Както беше писал поетът:
"Променяме света
и ние се променяме!
Сечем дървета-
нещо в себе си сечем...
Машини съвършени правим-
те правят ли ни съвършени?!...."
Щом не можем да се измием 2 пъти в една и съща вода, тогава как да не се променяме?!
Обаче- ядец! Не е съвсем точно така, защото напоследък наблюдавам хората около себе си и честно казано се ужасявам. От "без променянето" им! От пълната липса на желание за промяна! Каквато и да е! Дори чисто лична! Страшно е това вегетиране, страшно е....
Още по-страшно е, че се наблюдава при доста млади хора! Просто вегетират! Пълна липса на инициатива! И ако не говори - можеш да решиш, че дори не диша?! Че защо е тая мъка, а?! Пресен пример и повод за тоя пост е мой нов колега. Под 25 г. младеж. С огромно самочувствие....от какво ли?! Пълна липса на интереси - демонстрирана охотно на околните...
Жалко и тежко....Това е новото поколение. Липсва му живец! Искра и тръпка!
За обичайните неща, а какво остава за важните?!
Тези хора са нашето бъдеще?!
Ако трябва да съм честна- въпреки и неуспешните ни опити да го приобщим към екипа- на мен ми е мъчно за този човек! Не толкова, че остава без работа- млад е, ще се ориентира! За това, че ...хората не се променят!
Защо не открихме отговора на нашето любовно уравнение тогава?!.........
Този път определено прекалих.....с работата! Увлякох се ..така да се каже!Докато си легна и - отново трябваше да ставам за работа!.......Чувствам се като "ударена с мокър парцал", но! - няма начин .....живот! Ще го живеем и ще го страдаме! А покрай страданието- идват и добрите неща. Защото последните са добри само ако са изстрадани според мен!
Въпреки проливните дъждове тия дни - прилично пътувах с маршрутката!!! И навреме бях на работното място! И съвсем в реда на нещата- като следствие от будуването снощи - се надявах, че тоя ден ще е по-лежерен и по -спокоен - без излишно напрежение..Но не! Амбицията продължи да ми погажда "номера" и да не ме кара да се спра.... Отново ще държа сетивата си в пълна готовност! В същото време безтегловността и умората в главата ми набира ход. Винаги съм завиждала на хората, които умеят да ценят почивката си! Каквото и да става! На всяка цена! И се ядосвам на себе си искрено и постоянно- кога ще се науча и аз да го правя?! Време е..понякога издишам...Обаче- характер! Бързам да живея, всеки ден като последен! Не съм сигурна, че това е точната житейска философия, но нещата трябва да се случват. И не да чакаме течението да ги донесе, пък - ако посегнем ще ги имаме! "Не, не, не мога да правя такива неща!";)))) Нещата трябва да бъдат президвиквани от самите нас. Имам предвид стойностните неща разбира се!
А ценим ли живота си?!
Ето и сега - чакам да се прибере и последния човек в къщи. Не мога да заспя и пиша объркан пост в една объркана нощ....Хоризонтът го има и нощем...Не спира да ме мами..и се разкъсвам между отговорностите ми и свободната ми воля.
Без хоризонта ще загина- това е сигурно. Без любимите си хора- също!
Лека и спокойна нощ!
Но тия дни се замислих дали е така всъщност? Винаги съм мислила, че ревнуващият човек всъщност няма вяра първо в себе си, после - в партньора си. Следователно - реших, че трябва да вярвам повече в себе си! Мислите ми за себеуважението обаче се пренасочват към друг аспект: себеуважението винаги ли води до добро самочувствие и до уважение на другите към мен?! Човекът до мен е друг човек, не съм Аз. Не бива да го "обличам" с моите мисли. И не искам да го правя. Това убива. Не мога да си представя, че някой /независимо кой/ мен ще трябва да ми вменява свои гледища за нещата от Живота. Тогава изневярата не се ли проявява и в моментите, когато си с другия но искаш да го промениш, да го подчиниш, да го направиш - като теб самия?
Една от великите форми на манипулация между хората -е изневярата! В един момент - надделява единият, в други моменти - другият. Играта на живота! Какво да се прави?! Водена от тази позиция винаги съм считала, че не трябва да се опитвам да искам от другия нещо, което аз не мога да дам. И съответно - когато давам нищо друго не искам - освен уважение! Към моята интелигентност, към моя усет и добри намерения. КЪМ МОИТЕ ЧУВСТВА!
И кръгът се затваря...
Споделено- понякога ревността е здравословна за връзката! Като всичко в Природата - в умерени количества, нали?!;))))
Преди години имах приятел, роден на тази дата. Казвам - преди години, но всъщност аз още го имам и ще го имам винаги. Той отдавна е при звездите, на по-хубаво място оттук - убедена съм. Живя кратко, но качествено. И ще си остане мой приятел докато дишам и аз. Нося го в сърцето си! Може би затова днес изпитвам малко повече мъка в ляво...Въпреки, че животът около мен е интересен - до сега не съм срещала човек и приятел като него. Гореше, не живееше...Ето затова го мисля днес!
Имаше една стара мъдрост: "Носете си новите дрехи, приятели!" . Аз бих казала, срещайте се по-често с приятелите си така, сякаш всеки ден е последен!
За мен най-крехкото нещо е ДОВЕРИЕТО!
За мен е болезнена! Много! Идва ми в повече....Разваля ми настроението за дълго. И понеже не мога да лъжа и да се преструвам - не крия, че се чувствам зле! Това ми поведение разваля настроението и на другите около мен! Съжалявам! Наистина! Простете!
Обаче - да погледнем фактите, защото освен раним човек/като всеки!/ съм и практичен човек! Следя свое заболяване от почти 2 години! По принцип не обръщам много внимание на дребните болежки! Опитвам се да не мисля за тях! Не, не че съм безотговорна! Но мразя глезотиите!
Та - сега , след като свикнах с мисълта, че съм здрава -бам! Не е точно така!
Моят любим - също страда! А аз губя доверието си в него! Много боли! И в такива моменти се чувствам истински безсилна! Градиш нещо, което ти се струва стабилно и вярно, поне така го усещаш със сърцето си, а.....
Много лесно е човек да се самозаблуждава! Така е по-лесно! Но -до кога?
Карай! Животът е кратък - да го изживеем пълноценно!!!
Вчера четох интересно интервю с известна личност по повод участието му в говорилнята "Голямата уста" . Той каза, че се е учудвал на участниците в шоу програми, които мислят че шоу бизнесът ще ги промени и ще им осигури по-добър живот. Шоубизнесът- не те самите!
Същото е с всеки от нас! Човек се променя сам - в каквито и условия да живее и в каквато и обстановка да попадне - винаги има своя воля!
И ако наистина дъгата е символ на "божия завет между Небето и Земята", хора, още я има дъгата - значи още има надежда за всеки от нас да бъде истински!
Та, бригам вече 5 -ти ден до банка ДСК и....честно вече ми омръзна! Първо не могат да се разберат в кой клон ми е картата, какво да подпиша, какво е за мен, кога и т.н....Както казва Вангард "ужас некъв!" Иначе българите продължаваме да си падаме по лъскавото, без покритие. Опаковка...без съдържание, без пълнеж. Като влезеш през новата година в клон на ДСК - си вземаш номер от автомат и получаваш информация кой си по ред за обслужване! Обаче ето, на късмет - обслужването е под всякаква критика! Опитват да са любезни, но не си зная работата! А Кунева ни призова -като потребители да си научим правата! Обаче : трудно е за човек да се разбере с хора, които не ти ценят времето. Банката е с моето работно време , аз - с нейното и какво става на практика?! Половинчати резултати! Мъчно ми е, но нямам стимул да бъда ПОТРЕБИТЕЛ понякога! Хаосът е навсякъде.........А времето е наше, затова е скъпо!!!
Нима разговорите по телефона могат да заменят прегръдката или разговора очи в очи....Всъщност последното не е задължително, защото дори самото присъствие на любимия човек, ей така дори без думи, понякога е повече от достатъчно. Простите човешки истини! .....
Споделянето е важно за мен, както за всеки човек. И не мога да се съглася с хората, които твърдят, че се чувстват по-добре сами....Просто се страхуват. Предстои им да пораснат, макар че някои не успяват до края....Споделянето е основна човешка потребност - като чистите физически нужди.
Лесно можем да объркаме споделянето с общуването. Ето на мен сега ми се налага да общувам с хора, които ..меко казано, не мислят. Не се затормозяват. И изобщо май за нас, българите, това е повече от доказано - не мислим и то- в перспектива. Дори вчера гледах репортаж от Европата, че чуждите политици не могат да се начудят на това наше мислене "за момента". Далавера да става, а после?????
Така е и в живота на всеки човек - не се ли стремим към нещо, вегетираме само...ден да мине, друг да дойде ! ОБАЧЕ едва ли сме създадени за това! Инерцията убива, да не и се поддаваме. Позволявам си да отправя едно послание: Винаги има време да се обичаме! Тогава...какво чакаме, мили хора?!
Статистиката е потресаваща за жертвите на "пътната война" - 984 от началото на годината. Става дума за истински хора! Да помислим защо е така!
Всяка сутрин нещо ми се случва по улиците! По пътя за работа предпочитам да вървя възможно по-дълго пеш. Минавам по едни от най-натоварените булеварди в центъра на София. И се "дивя" на страшни неща. На пръв поглед - дребни, но винаги можещи да бъдат фатални. На кръстовище на светофара светят едновременно зелен и червен сигнал. Трамвай минава на червен сигнал! Пешеходците са кръгли "нули"! Невидими за шофьорите! Последните са царете на пътя. Сякаш са само те. Не ме разбирайте погрешно - аз съм и пешеходец и шофьор и се опитвам да съчетая двете гледни точки. Доколкото мога. Истината е, че не се уважаваме помежду си и оттам идват проблемите. Не се уважават правилата. От никой от участниците в движението. Но поне да си пешеходец се учиш от дете - нямаш избор! А на времето, когато аз държах изпити за шофьор в КАТ - повечето от групата до мен взеха изпита с "връзки". Не им достигаха знания, но пък си бяха платили на "когото трябва". От този момент започваше и тяхната безотговорност в движението по пътищата. Защото е истина, че повечето шофьори не познават пътните знаци и маркировката. А хората на улицата?
Връщайки се отново на черната статистика, посочена по-горе - какво ще кажете - нали системата "наши-ваши" убива! И най-често - децата ни!
Моята дъщеря – ученичка в 6-7 клас, излиза със своя съученичка и приятелка в парка до бившето Американско консулство в София, районът на НДК. Времето е хубаво и децата се радват на това, че са заедно! В един момент към тях се приближава – уж небрежно , мъж на средна възраст. Предлага им …дрога. Съобщава и цена. Другото дете блокира от страх и не може да проговори. Обаче моята хубавица / а и умница – нали е моя;) / започва разговор. Пита „чичкото” има ли деца? Отговорът бил: „Имам 2 деца, и трябва някак да ги храня, нали?!” . Детето проявява смелост и почти изгонва чичкото – като привлича вниманието на околните в парка.
Връща се в къщи и ме пита: „Мамо, как може да се хранят 2 деца, като се тровят…200?!” И ме гледа настойчиво с едни големи, питащи очи. Иска отговор, макар че въпросът и е реторичен. Аз – като майка, съм си свършила работата значи! Обаче – колко родители говорят за дрогата и последствията от нея с децата си?!
И отново – ВСИЧКИ ДЕЦА СА НАШИ! Те са нашето бъдеще – колкото и да звучи като клише! Но това е истината! И още нещо : те са бъдещето и на нас и на своите деца! Затова – да не спираме да говорим за тяхното здраве и безопасност!
Бъдете щастливи!!!
