Изгубих приятел и ....сърцето ми капе кръв. За мен това е една от най-големите загуби за един човек!  Сега ми е трудно, защото съм повече от объркана. В мен се борят две важни неща - моята т.нар.лична "зона на комфорт"  и  обичта ми към приятелите. Последната е безпределна, но ...до прага на моята"зона на комфорт". Ето за това се лутам като "грешен дявол" както се казва... Зоната ми на комфорт са моите най-най-лични неща, които не бих могла да споделя с никого- дори сред блогърите- съжалявам. Мисля, че всеки човек има такава своя "зона". До която не допуска никого и си я пази и къта като "зеницата на окото си"!  Аз много държа на нейната неприкосновеност - тя е пълна с моите истински неща!
Обаче какво става сега - изгубвам приятелка от..години..., на която много държа - защото не пожелах да я допусна в моята "зона на комфорт"?!  Тя ме разбра погрешно и се оттегли. Не я виня - това е нейният избор! Всеки има право поне да избира приятелите си, нали?! Но ако е имало нещо истинско, искрено между нас - тогава какво да мисля?!

Днес тръгнах към работа, а сърцето ми остана у дома....Случвало ли ви се е нещо такова ? Чувствам се някак си ..особено... трудно намирам думи да го обясня. Защото този дом всъщност не е мой и никога няма да бъде....Мисля, че човек не бива да се привързва към нищо! За да прави по-лесно промени и ..да живее. Всеки го разбира тоя живот различно и търси своите върхове в него. Аз искам да имам своя дом и да го направя уютен и  спокоен...за другите и за себе си. Но колко животи са унищожени от вегетацията ми кажете?! Стремиш се към нещо, постигаш го и после?! Какво става после?! Заспиваш "вечен сън". Спокойно. Без емоция /или си създаваме илюзии за емоция?!/.  Какво променяме в себе си?!  Хората около мен все повече се "вкопават" в черупките си. Понякога си мисля, че нещо не съм в ред, щом имам стремежи за промяна.  Познавам се и знам, че няма да се променя. Трябва да има следващ връх. Трябва!

Каква прекрасна възможност ни е дал Този, който ни е създал! Да пишем! Понякога е по-добре да пишем отколкото да говорим....Всичко е слово, но  има случаи, в които изречената дума разваля магията на момента. Има и моменти, в които общуваш  само с поглед, с усещане.... Интуицията е най-големият ни дар!  Доверим ли се на вътрешното си чувство - то няма да ни излъже! Обаче проявим ли съмнение.....Страхът ни побеждава и грешим!
Думите  могат да бъдат достатъчно силни, когато са написани. Но могат да погубят всичко, когато са изречени на глас! Могат да спасят или да убият! Могат да наранят или да възвисят.... Ние човеците сме зависими толкова много от думите!
Имаше моменти, в които блогъри са ме карали да продължа да пиша тук- защото са ми казвали точната, добрата дума, на момента! Трудно е да превъзмогнеш своите грижи и да дадеш такава "първа помощ".  Трудно, но...Няма невъзможни неща! Повярвайте! Да си кажем добрите думи!

Успях да почина за кратко! Стига толкова! Едно врeме моята баба казваше - "Няма почивка, дете, почивката е на....гробищата!....". Не вярвах на това, но Животът ме опровергава до сега! Аз го приемам като предизвикателство и ...продължавам!!! Запалих се по планината, макар че съм от полето и предците ми са изкарвали прехраната си от плодовете на земята все. Да ми простят ги моля, но.....влюбих се в планината!  Там усещам, че съм жива! Там разбрах, че съм обичана и желана и нищо друго не ме интересуваше! Там живеех като волна птичка божия...... Винаги свършват хубавите неща! Може би - за да дойдат други хубави неща...не знам....А може би - за да осъзнаем отново, че няма вечност, че всичко се прелива от една форма в друга.....че човекът се променя непрекъснато и в това няма нищо лошо!
Боли ме, когато има "задръстване" по Пътя ми и трябва да спра или да се върна....Но и в това има Чар! Защото ако не изстрадваме нещо по Пътя си как ще разберем , че то е ценно?

Никога няма да разбера защо на масата винаги ще има място за цигари....вместо - за цветя и плодове?!...................

Имам странна слабост: Харесвам красивите неща и хора! Особено хората с красиви души. На пръв поглед - те са твърде малко, но на втори - изниква въпросът : Оценяваме ли добрите черти на един човек? Това само еднозначно състояние ли е? Защото всяка истина е субективна. За един едно състояние на нещата е добро, за друг - лошо.... Ето И затова е интересен животът. Заради многообразието.  А то само по себе си съдържа красотата. Говоря за красота, на нямам предвид само лукса. И простите неща могат да бъдат невероятно красиви, защото са естествени, неподправени и истински. Вярвам, че във всеки човек има красота. При повечето хора обаче тя не се проявява. А е нужно толкова малко - начален старт - като добра дума например, за да видиш светлата страна на нещата. Ако в тъмна стая пуснем светъл лъч - стаята се осветява. Обратното е невъзможно!
Красотата в човека се вижда в неговите очи.  Те са огледалото на душата му.
Вчера срещнах страшни очи! /не страхотни, а - страшни!/ Сънувах ги. И сега още мисля - харесвам ли това или повече се страхувам, че го харесвам?!  "Мен ме измъчва ..красотата..." както е казал поетът.  Обръщам се към красивите неща у мен самата и отново търся отговори. Те винаги идват!

и с удоволствие ще кажа "браво!"  на всички, които сте успели да си починете и сте се забавлявали едновременно с това. Аз се опитвам да  си почивам от няколко години, но все безуспешно!  Все нещо се случва непредвидено. Заканила съм се сега обаче, през септември да го направя!  Дано и това не излезе поредната ми илюзия за отдих!.....Обичам да пътешествам, та да видим..стискайте палци!!!

Това са тези, които не можеш да изкажеш с думи! Може би с образи /една дъга например!/, но не и с думи! А  може би с музика?! Но някак си думите развалят магията им...Усещането на сърцето е важно! Да слушаме сърцето си - то никога не лъже! То вярва, че има вечни истински неща, за които си струва да се живее. Например.... доверието! Вярно е, че то най-трудно се печели, но най-лесно и бързо може да бъде погубено! Сложно е обаче да кажем какво е самото доверие, нали?! На какво разчита?! Защо го искаме и копнеем за него, а не можем да изкажем с думи върху какво се основава?!
Защо го търсим, а толкова трудно го намираме?!  И като го открием - прави ли ни това откритие щастливи?!
Трудно е да се възприеме, че доверието и очакването са различни неща...Обикновено, когато се доверяваме - очакване същото от отсрещната страна, нали?! Но всъщност  това, дали ще се доверим някому е само наше решение! Лично. И това не дава право да очакваме същото! Или може би това е една неписана вечна истина - постъпвай с другите, както искаш да постъпват с теб, но не ги прави роби на очакванията си?!  Какво мислите?

Много е трудно, когато искаш да си с някой различен от теб!  Ама много различен - твоята противоположност! Не споделям тезата, че противоположностите се привличат! Според мен крайностите са си крайности и ако не се вземат мерки на време - между двамата се отваря пропаст....Обаче нали за това е интересен животът - за да има промени, действие, дори Намо беше го нарекъл....."война":))).....Промените са всъщност в нас, самите. Някои ги наричат компромиси, но мисля, че промените движим ние, с нашата воля и винаги имаме избор- поне 2 във всяка ситуация....
Та, да се върна на трудното - ако не е изстрадано, няма да е истинско. А различният на мен човек ми липсва!  Защото е моята друга същност .Както и аз съм неговата друга същност.....Допълваме се, но не си даваме сметка за това...Предстоят промени - усещам го с всяка своя фибра....И ги очаквам с нетърпение!

или си е съвсем в реда на нещата факта, че поне 90% от пишещите тук се интересуваме от една основна тема: за Любовта! Макар да я наричаме с различни имена - става дума за едно и също нещо....И тези, които я търсят и тези, които вече са я намерили - се вълнуват от любовта.
Несъмнено повлияна от прочетени интересни неща тук, бих искала да повдигна отново въпроса за любовта на един човек към самия себе си.
Ще кажете - това е толкова "изтъркана тема", че....Обаче аз мисля, че това е  една от вечните теми. Защото може ли, способен ли е един човек да обича друг истински - ако първо не обича себе си?! И моля ви - да не бъркаме тая любов с егоизма! Последният е друга тема....Като ме осени музата- може да попиша и за егоизма, че имам много неща да споделям и за него! ;)))))

Нима някой може да се съмнява в това?! Нали знаете моята позиция отпреди, че щастието е непозната земя?! Скоро си говорихме с мой приятел за това! Той ми подсказа  "своята формула" за щастието - да даряваш другите със светлина и да ги правиш щастливи....
Навремето ходих на лекции на небезизвестният Кубрат Томов, който също предлагаше формула за човешко щастие и тя звучеше така:
Себепознание чрез Творчество към Екстаз
Сигурно и двете решения са верни.....Ще търся отговора за себе си цял живот. И ако нещо съм разбрала до сега по въпроса - Щастието е пълно, когато е споделено!

Обръщам се към всички блогъри тук за помощ за 3 болни деца- Авигея/7/, Йоанна/4/ и Ивайло/3/  нуждаещи се от чернодробна трансплантация

http://www.trud.bg/Default.asp?statid=35232&rubr=0&izd=2&fsize=&swidth=800&tr=1&im=07&id=20&iy=2006

/виж блогрол!/

Всеки от нас може да помогне - повечето сме хора с доходи - няма ограничения - да дадем кой колкото може ....но от сърце... Да бъдем  истински хора!

Банка ДСК, ФЦ Калоян
BIC код: STSABGSF
IBAN: BG26STSA93000006291236
Асоциация на чернодробно трансплантираните в България


Всеки от нас може да бъде нуждаещ се от помощ!