И вместо да развивам излишни и голословни теории, предпочитам да кажа мнението си. Според мен- не се променят! Странно е, но до скоро мислех съвсем обратното! Съдейки по себе си, по ранно напускащата ме зелена младост.. много път извървях и много планини преминах. Пораснах както се казва... И ако съм изкачила толкова стръмнини по пътя си, не е ли нормално да се променя?! Ей, така както си вървя....Ако съм вървяла / поне в части от пътя!/ смислено и съм правила преценки, тогава не е ли естествено да съм запомнила уроците си?!  Тогава промяната става ... неизбежна?! Самия процес на порастване води до промени. Ето и логичния ми извод, че ние хората се променяме. Няма начин да не се...Както беше писал поетът:
"Променяме света
и ние се променяме!
Сечем дървета-
нещо в себе си сечем...
Машини съвършени правим-
те правят ли ни съвършени?!...."
Щом не можем да се измием 2 пъти в една и съща вода, тогава как да не се променяме?!

Обаче- ядец! Не е съвсем точно така, защото напоследък наблюдавам хората около себе си и честно казано се ужасявам. От "без променянето" им! От пълната липса на желание за промяна! Каквато и да е! Дори чисто лична! Страшно е това вегетиране, страшно е....

Още по-страшно е, че се наблюдава при доста млади хора! Просто вегетират! Пълна липса на инициатива! И ако не говори - можеш да решиш, че дори не диша?! Че защо е тая мъка, а?! Пресен пример и повод за тоя пост е мой нов колега. Под 25 г. младеж. С огромно самочувствие....от какво ли?! Пълна липса на интереси - демонстрирана охотно на околните...
Жалко и тежко....Това е новото поколение. Липсва му живец! Искра и тръпка!
За обичайните неща, а какво остава за важните?!
Тези хора са нашето бъдеще?!
Ако трябва да съм честна- въпреки и неуспешните ни опити  да го приобщим към екипа- на мен ми е мъчно за този човек! Не толкова, че остава без работа- млад е, ще се ориентира! За това, че ...хората не се променят!