Този път определено прекалих.....с работата! Увлякох се ..така да се каже!Докато си легна и - отново трябваше да ставам за работа!.......Чувствам се като "ударена с мокър парцал", но! - няма начин .....живот! Ще го живеем и ще го страдаме! А покрай страданието- идват и добрите неща. Защото последните са добри само ако са изстрадани според мен!
Въпреки проливните дъждове тия дни - прилично пътувах с маршрутката!!! И навреме бях на работното място! И съвсем в реда на нещата- като следствие от будуването снощи - се надявах, че тоя ден ще е по-лежерен и по -спокоен - без излишно напрежение..Но не!  Амбицията продължи да ми погажда "номера" и да не ме кара да се спра.... Отново ще държа сетивата си в пълна готовност! В същото време безтегловността и умората в главата ми набира ход. Винаги съм завиждала на хората, които умеят да ценят почивката си! Каквото и да става! На всяка цена! И се ядосвам на себе си искрено и постоянно- кога ще се науча и аз да го правя?! Време е..понякога издишам...Обаче- характер! Бързам да живея, всеки ден като последен! Не съм сигурна, че това е точната житейска философия, но нещата трябва да се случват. И не да чакаме течението да ги донесе, пък - ако посегнем ще ги имаме! "Не, не, не мога да правя такива неща!";)))) Нещата трябва да бъдат президвиквани от самите нас. Имам предвид стойностните неща разбира се!
А ценим ли живота си?!