Постинг
19.10.2006 10:56 -
за Сянката
Днес тръгнах към работа, а сърцето ми остана у дома....Случвало ли ви се е нещо такова ? Чувствам се някак си ..особено... трудно намирам думи да го обясня. Защото този дом всъщност не е мой и никога няма да бъде....Мисля, че човек не бива да се привързва към нищо! За да прави по-лесно промени и ..да живее. Всеки го разбира тоя живот различно и търси своите върхове в него. Аз искам да имам своя дом и да го направя уютен и спокоен...за другите и за себе си. Но колко животи са унищожени от вегетацията ми кажете?! Стремиш се към нещо, постигаш го и после?! Какво става после?! Заспиваш "вечен сън". Спокойно. Без емоция /или си създаваме илюзии за емоция?!/. Какво променяме в себе си?! Хората около мен все повече се "вкопават" в черупките си. Понякога си мисля, че нещо не съм в ред, щом имам стремежи за промяна. Познавам се и знам, че няма да се променя. Трябва да има следващ връх. Трябва!
щом мислиш за промяната.. и я слагаш като стремеж.. :)) така ще се реди, че да вървиш в самата промяна.. към следващ връх
цитирайвсеки път и трънлив и..интересен!
цитирайчудесно е че има хора като теб. Как да живеем без мечти и следващи "върхове " които да покорим?!
Не е ли създаден човек за да завладява и обича?
Давай в същия дух! Може би ще вдъхновиш някой около теб също да мечтае и да се раздвижи.
цитирайНе е ли създаден човек за да завладява и обича?
Давай в същия дух! Може би ще вдъхновиш някой около теб също да мечтае и да се раздвижи.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол