Успях да почина за кратко! Стига толкова! Едно врeме моята баба казваше - "Няма почивка, дете, почивката е на....гробищата!....". Не вярвах на това, но Животът ме опровергава до сега! Аз го приемам като предизвикателство и ...продължавам!!! Запалих се по планината, макар че съм от полето и предците ми са изкарвали прехраната си от плодовете на земята все. Да ми простят ги моля, но.....влюбих се в планината!  Там усещам, че съм жива! Там разбрах, че съм обичана и желана и нищо друго не ме интересуваше! Там живеех като волна птичка божия...... Винаги свършват хубавите неща! Може би - за да дойдат други хубави неща...не знам....А може би - за да осъзнаем отново, че няма вечност, че всичко се прелива от една форма в друга.....че човекът се променя непрекъснато и в това няма нищо лошо!
Боли ме, когато има "задръстване" по Пътя ми и трябва да спра или да се върна....Но и в това има Чар! Защото ако не изстрадваме нещо по Пътя си как ще разберем , че то е ценно?