Имам странна слабост: Харесвам красивите неща и хора! Особено хората с красиви души. На пръв поглед - те са твърде малко, но на втори - изниква въпросът : Оценяваме ли добрите черти на един човек? Това само еднозначно състояние ли е? Защото всяка истина е субективна. За един едно състояние на нещата е добро, за друг - лошо.... Ето И затова е интересен животът. Заради многообразието.  А то само по себе си съдържа красотата. Говоря за красота, на нямам предвид само лукса. И простите неща могат да бъдат невероятно красиви, защото са естествени, неподправени и истински. Вярвам, че във всеки човек има красота. При повечето хора обаче тя не се проявява. А е нужно толкова малко - начален старт - като добра дума например, за да видиш светлата страна на нещата. Ако в тъмна стая пуснем светъл лъч - стаята се осветява. Обратното е невъзможно!
Красотата в човека се вижда в неговите очи.  Те са огледалото на душата му.
Вчера срещнах страшни очи! /не страхотни, а - страшни!/ Сънувах ги. И сега още мисля - харесвам ли това или повече се страхувам, че го харесвам?!  "Мен ме измъчва ..красотата..." както е казал поетът.  Обръщам се към красивите неща у мен самата и отново търся отговори. Те винаги идват!

и защото е наша...
поздрави:)