Това са тези, които не можеш да изкажеш с думи! Може би с образи /една дъга например!/, но не и с думи! А  може би с музика?! Но някак си думите развалят магията им...Усещането на сърцето е важно! Да слушаме сърцето си - то никога не лъже! То вярва, че има вечни истински неща, за които си струва да се живее. Например.... доверието! Вярно е, че то най-трудно се печели, но най-лесно и бързо може да бъде погубено! Сложно е обаче да кажем какво е самото доверие, нали?! На какво разчита?! Защо го искаме и копнеем за него, а не можем да изкажем с думи върху какво се основава?!
Защо го търсим, а толкова трудно го намираме?!  И като го открием - прави ли ни това откритие щастливи?!
Трудно е да се възприеме, че доверието и очакването са различни неща...Обикновено, когато се доверяваме - очакване същото от отсрещната страна, нали?! Но всъщност  това, дали ще се доверим някому е само наше решение! Лично. И това не дава право да очакваме същото! Или може би това е една неписана вечна истина - постъпвай с другите, както искаш да постъпват с теб, но не ги прави роби на очакванията си?!  Какво мислите?