Един човек- не знам какъв?! - ми написа стихове...Аз не мога да пиша...и не му отвърнах със стихове...Той си тръгна!..А мен ме вълнува поезията на живота.

Движа се като в мъгла последно време...
Чета постинги и не коментирам, само чета. Участвам в социални мрежи в уеб-а - нали е толкова модерно напоследък?! Поне така казват специалистите в това...За мен това са клюки на комплексари...Вероятно се опитвам да участвам в тия клюкарници...Не успявам съвсем логично... Излизам навън...пред мен продават цветя...как да си купя като те са мъртви, а аз искам да съм жива?!
Завиждам ти, че ти си жива и ти се чудя как поддържаш пламъка в себе си толкова дълго...Как успяваш да хванеш точната нишка, така че да оцелееш?! Как успяваш?! Мен ме сепна един нов малък човек дошъл на белия свят....и щастието на баща му....Искрици надежди...и в един момент осъзнавам, че това е което засяда на гърлото ми и предизвиква жива емоция...Живаааааааааа..Жива! Колко малко са ценните неща напоследък....