Моят любим има днес рожден ден! 
Радвам се с него, макар че той самият не е толкова въодушевен. Цифрата е една такава ..особена...Някои хора вярват, че 40 е такава цифра. Дали е така всъщност? Често казано, не знам дали трябва да отдаваме толкова внимание на числата и тяхното влияние върху съдбата на човека или ..просто трябва да махна с ръка и да кажа: бабини деветини! Във всеки случай - рожденникът е според мен в особено настроение. Мълчи повече от обикновено. 
А на мен ми е малко криво, защото исках да му кажа важни неща, а думите потъваха някъде сутринта..потъваха в умората ми..в полуспящите ми зеници... Дори ми е неудобно, че не изказах думите си... А силата на думите е велика. Сигурно - като са написани  са още по-силни?!
Затова - тук и сега искам да споделя колко възхвалявам онази, закъснялата любов, която ме споходи. 
Слънчице мое - знам, че няма вечни неща и затова ще ти кажа - нека бъдем различни всеки ден и винаги истински един към друг. Нека бъдем здрави и да се радваме на децата си и да им помагаме колкото можем. Нека бъдем добри с хората около себе си, но да не забравяме, че първо сме НИЕ! Нека успеем да запазим онова, истинското зрънце- безценното, за което дори не искаме да говорим. Онова, което само ние си знаем!
Животът е пред нас, а възможностите са толкова големи! Да посегнем, а?