Поводът е случката, разказана в част 1, но и все по-изчерпващото се мое търпение и толерантност към по-младите ме обкръжаващи люде. 
За да завърша предишния си разказ- младият ми колега от вчера вече не работи във фирмата! "Поканиха" го да потърси другаде късмета си, така да се каже....Млад е- казвам, ще се справи! Важното е да знае към какво се стреми! По-интересното е, че ме учуди неговата реакция - абсолютно неподготвен беше за случилото се. Абсолютно! Но по-жалкото и грозното за мен беше, че тези, които се бориха против него - започнаха да разказват колко са огорчени от случката!!! Колко - видите ли?!- им е мъчно! На тях! Почувствах се омърсена от тая подлост! И ужасена, че идеше от...също толкова млади хора! Които си мислят- извинете за израза, че "са хванали Господ за шлифера....."! Драмата им трая около....час! И след това - всичко потече по старому... И най-ужасното беше, че чуждата драма бе превърната в собствена!!! Ей това не знам как да го нарека наистина! Висша форма на егоизъм?! Тесногръдие?! Лудост?
Не знам.....
Кой научи тия млади хора на толкова подлост се чудя?! 
Понякога страдам, че не съм научила достатъчно добре детето си - да оцелява!  Бог да му е на помощ!