Днес тръгнах към работа, а сърцето ми остана у дома....Случвало ли ви се е нещо такова ? Чувствам се някак си ..особено... трудно намирам думи да го обясня. Защото този дом всъщност не е мой и никога няма да бъде....Мисля, че човек не бива да се привързва към нищо! За да прави по-лесно промени и ..да живее. Всеки го разбира тоя живот различно и търси своите върхове в него. Аз искам да имам своя дом и да го направя уютен и  спокоен...за другите и за себе си. Но колко животи са унищожени от вегетацията ми кажете?! Стремиш се към нещо, постигаш го и после?! Какво става после?! Заспиваш "вечен сън". Спокойно. Без емоция /или си създаваме илюзии за емоция?!/.  Какво променяме в себе си?!  Хората около мен все повече се "вкопават" в черупките си. Понякога си мисля, че нещо не съм в ред, щом имам стремежи за промяна.  Познавам се и знам, че няма да се променя. Трябва да има следващ връх. Трябва!