Моят любим е далеч и ми е едно чоглаво....
Нима разговорите по телефона могат да заменят прегръдката или разговора очи в очи....Всъщност последното не е задължително, защото дори самото присъствие на любимия човек, ей така дори без думи, понякога е повече от достатъчно. Простите човешки истини! .....
Споделянето е важно за мен, както за всеки човек. И не мога да се съглася с хората, които твърдят, че се чувстват по-добре сами....Просто се страхуват. Предстои им да пораснат, макар че някои не успяват до края....Споделянето е основна човешка потребност - като чистите физически нужди.
Лесно можем да объркаме споделянето с общуването. Ето на мен сега ми се налага да общувам с хора, които ..меко казано, не мислят. Не се затормозяват. И изобщо май за нас, българите, това е повече от доказано - не мислим и то- в перспектива. Дори вчера гледах репортаж от Европата, че чуждите политици не могат да се начудят на това наше мислене "за момента". Далавера да става, а после?????
Така е и в живота на всеки човек - не се ли стремим към нещо, вегетираме само...ден да мине, друг да дойде ! ОБАЧЕ едва ли сме създадени за това! Инерцията убива, да не и се поддаваме. Позволявам си да отправя едно послание: Винаги има време да се обичаме! Тогава...какво чакаме, мили хора?!